Mount Moosilauke

Върхът Moosilauke, който местните произнасят Мусала или Мусалак е на 1/2 път от в къщи и като се има предвед сходството на името с първенеца на Балканите, трябваше да се кача.
Върхът е само 1463 m, но изкачването е 925 м и първата половина е ужасно стръмна. Върви се покрай една рекичка, пълна с водопади, напомнящи Боянския

и на места е толкова стръмна, че са сложили дървени стъпала в скалата.

Беше мъгливо и студено. На едно место мъглата се поразкъса и се видя отсрещния склон с покрита със скреж борова гора.

Това беше последното, което успях да снимам, щото телефона ми умря от студ и се самоизключи.
Последните 400-500 метра гората свършва и се върви по открито било. Там вятърът беше бая силен и стана съвсем студено и непредразполагащо да се стои на върха, та бързо-бързо поех надолу.
По едно време мъглата се вдигна и се видя отсреща върха Лафайет, на който бях миналата седмица. Днес си кютам до печката в къщи и си ближа раните.

Разходка до водопадите франкония

Днес с комшията Стив отидохме да се разходим по една равна пътечка до водопадите Франкония. Според ендомондо извървяхме 7.4 мили за около два часа и половина. Водопадите е малко силно казано, вярно че водата пада, но от височина я има я няма 1 метър. 

За сметка на това, пък пътечката е равна, върви покрай реката и от време на време се откриват прекрасни гледки.

Понеже пътечката е широка и равна, можехме да си говорим вървейки и комшията Стив ми разказа накратко живота си. Той бил алкохолик, но преди 28 години се бил излекувал. Твърди, и аз не го вярвам, че пиел по два галона водка на ден, докато в един момент получил просветление, че ако я кара така ще умре много скоро и сега не близва изобщо алкохол. За дрогата, да не говорим. Започнал с хероин, след това кокаин, първо като recreational user, демек само в края на седмицата, но скоро почнал и през седмицата, през ден, ако не и всеки ден. 
На младини бил инженер в GE, докато не го хванали че пие в работно време, след това се занимавал с недвижими имоти, лихварство -- е заеми за къши де, бил day trader, тия дето сутринта купуват акции и вечерта ги продават. Бил работил и три години като шеф на правенето на сняг в Луун. Каза че навремето, за три седмици, сметката за ток им била $100,000. Аз почти не повярвах че някакви си водни помпи и компресори за въздух може да изабят толкова ток. Каза също че  днешно време всичките машини за сняг били автоматизирани и компютеризирани и от централния компютър (едва ли не по интернет), можело да се насочват и завъртат, разбира се да се пускат и спират и да се мени пропорцията на водата и въздуха, в зависимост от това какъв сняг искаш да направиш.